Домашното насилие – отвъд видимото
Темата за насилието присъства в професионалния ми път от много години.
В практиката си съм работила с множество хора, преживели домашно и друго насилие – с техния страх, вина, срам, безсилие и трудния път към възстановяването на усещането за собствена стойност и свобода.
Но професионалният ми опит ме е срещал и с другата страна.
По време на работата ми в психологическа лаборатория към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ имах възможност да работя и с извършители на насилие.
Този опит ми даде възможност да погледна отвъд разделението на „жертва“ и „насилник“ и да търся психологическите механизми, личната история, убежденията и моделите, които стоят зад насилственото поведение.
Именно този професионален опит ме отведе и до участието ми като консултант във филма „Зад заключените врати“, посветен на домашното насилие, който предстои да бъде представен пред българската публика.
За мен този филм не е просто проект. Той е възможност да говорим за насилието без удобното мълчание около него, но и без повърхностни обяснения. Защото промяната започва тогава, когато имаме смелостта да погледнем не само последствията, а и причините.
Живеем в свят, който отразява най-силно и ярко нашите страхове и липсата на знание за това кои сме и каква е нашата природа. Живеем в една обща илюзия, която ни пречи да осъзнаем собствената си отговорност за света, който сами създаваме. Държим се за стари убеждения, които пораждат разделение и страх.
Ако се осмелим да отворим очите си, ще видим своето отражение в другите.
Не са нужни думи за надежда, нито сладникав позитивизъм, които ще ни приспят още по-дълбоко.
Нужна е яснота. Нужно е разбиране. Нужно е действие, насочено към промяна.
Нужна е яснота.
Нужно е разбиране.
Нужно е действие.
